„Ще ни убият“: Суданската армия атакува цивилни на етническа основа
През декември Осман Арбаб*, 24, и по-малкият му брат бяха в автобус точно извън Атбара, Судан, когато военното разузнаване спря го и попита кой от пътниците е от Дарфур или Кордофан.
Двамата мъже са родом от Кордофан, въпреки че не са живели там от години, и се озоваха в пакет с всички останали млади мъже в автобуса, които бяха от двете места.
Офицерите от военното разузнаване им казаха всичко, че са обвинени в шпионаж за паравоенната група на Силите за бърза поддръжка (RSF) и ги отведоха в съоръжение в Атбара в североизточен Судан.
В продължение на шест дни Арбаб и брат му са били бити с пръчки, за да се опитат да изтръгнат самопризнания от тях. Те ще бъдат взети заедно, така че всеки мъж да може да види и чуе какво се случва с брат му.
Когато пръчките не проработиха, разпитващите ги на седмия ден ги свързаха към електрически кабели и започнаха да ги удрят с шок.
Арбаб си спомня как е гледал брат си да крещи, безпомощен да направи нещо за него.
„Няма да се измъкнем“
„Брат ми [има диабет] и си спомням, че си мислех, че няма да се измъкнем оттук“, каза Арбаб пред Ал Джазира.
„Мислех си: „Брат ми ще умре. … Те ще ни убият.“
Армията изглежда предприема репресии срещу хора от региони, където нейните съперници, RSF, имат известна подкрепа, обвинявайки ги, че са „спящи клетки“ на RSF.
Хората, хванати в тези мрежи в цялата страна, са били подлагани на насилствени изчезвания и често изтезания, като срещу тях никога не са представяни почти никакви доказателства
Поне десетки са били екзекутирани извън съда, според видеоклипове, проверени от Ал Джазира.
Оцелели и местни наблюдатели казаха, че силите за сигурност се насочват главно към хора, които произхождат от Кордофан в Южен Судан или Дарфур на запад, които се смятат за бастиони на RSF. В някои региони цивилните, принадлежащи към номадски „арабски“ племена, може да са по-уязвими, тъй като RSF набира много хора от техните общности.
Арбаб мислеше, че също ще умре – ако не от изтезания, то от ужасните условия в ареста. Той каза, че стаята му е замръзнала, че му дават малко вода и е принуден да плаща храната си. След като оцеля в продължение на 12 дни, полицай поиска подкуп за освобождаването му.
„Дадох 50 долара за себе си и 50 долара за брат си и най-накрая ни пуснаха на следващата сутрин“, каза Арбаб пред Al Jazeera.
Дори войници от армията са били убити, ако някой подозира, че са лоялни към RSF. В Кордофан повечето армейски батальони са съставени от местни „неарабски“ нубийци и местни „араби“.
Има широки схващания, че офицери от „арабската“ армия тайно подкрепят RSF, което поражда опасения, че армията може да се разпадне по етнически линии.
Съобщава се, че този месец армията е екзекутирала 10 войници от номадски „арабски“ племена в Дилинг, Южен Кордофан, обвинявайки ги в сътрудничество с RSF.
Един от войниците беше вързан за стълба и обесен за краката си, докато тълпите аплодираха за екзекуцията му, според видео в социалните медии, което Ал Джазира провери. Снимка от последствията показва, че жертвата изглежда е била измъчвана до смърт. Местни наблюдатели и активисти описаха убийството като „разпъване на кръст“.
Етническо напрежение
„В Южен Кордофан винаги е имало напрежение, основано на етнически и племенни линии, дори в армията“, каза Хафиз Мохамад, судански изследовател от Южен Кордофан.
Мохамад каза пред Ал Джазира, че в предишните граждански войни в Судан нубийските войници и цивилни са били обвинени в сътрудничество с главно „неарабски“ бунтовнически групи. Сега нещата се промениха и „арабите“ са насочени.
Етническото напрежение нараства в северен и източен Судан също.
На 16 декември армията се изтегли от втория по големина град в Судан, Уад Мадани, след като RSF го превзеха.
Като последен акт военните екзекутираха десетки цивилни, принадлежащи към „арабски“ и „неарабски“ племена от Дарфур, според видео, споделено от про-армейски акаунти, което Al Jazeera провери.
Ал Джазира изпрати съобщения до говорителя на армията Набил Абдула, питайки го за бързите екзекуции и твърденията за произволни арести и изтезания на етническа основа, но не получи отговор до момента на публикуването.
Мохамад Осман, судански изследовател за Human Rights Watch (HRW), каза пред Al Jazeera, че решението на армията да въоръжи цивилни може да доведе до повече убийства на етническа основа.
Той каза, че армията подхранва етническите разделения, за да стимулира вербуването, давайки претекст на RSF да отмъсти по етнически линии, както направи в Дарфур. В петък видеоклипове, появили се в социалните медии, показаха бойци на RSF да задържат и убиват невъоръжени мъже в щата Гезира, който те заловиха изцяло, след като превзеха Уад Мадани, неговата столица, миналия месец.
Съобщава се, че много от жертвите са обвинени в сътрудничество с армията.
„Кой е цивилен и кой е боец, ще се размие“, каза Осман пред Ал Джазира. „И включването на цивилни като бойци … ще помогне на дискурса на RSF, когато те твърдят, че не атакуват цивилни, а бойци.“
Котрапродуктивно
В началото на 2000-те години хиляди хора избягаха от Дарфур в северните и източните щати. По това време „арабските“ племенни милиции – които бяха подкрепяни от армията и по-късно преопаковани като RSF – насочваха цивилни срещу цивилни въз основа на етническа принадлежност.
Според HRW те са извършили бързи екзекуции срещу „неарабите“ и са изгорили селата им до основи, често приемайки, че подкрепят бунтовнически групи. Две десетилетия по-късно армията обвинява оцелелите от тези атаки, че подкрепят RSF.
Музан Мабрука*, млада жена от „неарабско“ племе в Дарфур, каза, че тя и нейният колега са били арестувани и обвинени, че са шпиони на RSF през юни.
Те бяха спрени в Гадариф, щат в Източен Судан, и отведени в център за задържане и разпитани. Нейният колега е бил жестоко бит, каза Мабрука.
„Когато приключиха с разследването ми, ми казаха да си тръгна. Но аз твърдях, че моят колега е мой съпруг и не го напускам. Страхувах се, че наистина ще го наранят, ако си тръгна“, каза Мабрука пред Al Jazeera.
Колежката на Мабрука в крайна сметка беше освободена този ден, но двама нейни приятели по-късно бяха отвлечени и измъчвани в Касала, щат в Източен Судан. Тя каза, че те също са освободени, но се страхуват да говорят за случилото се с тях. Много други остават в неизвестност, според местни наблюдатели.
Джехане Хенри, експерт по правата на човека в Судан и чуждестранен сътрудник в Института за Близкия изток, каза, че армията си прави лоша услуга, като се насочва към хора въз основа на етническа принадлежност.
„Военното разузнаване може да кара хората да търсят други съюзници – ако не RSF, то може би групи, които се разбират с RSF – което е много опасно от политическа гледна точка за суданските въоръжени сили“, каза Хенри. „Армията току-що извърши една грешка след друга.“
Мабрука добави, че цивилните от Кордофан и Дарфур винаги се предполага, че заговорничат срещу армията, независимо от контекста. Тя разкритикува армията, че твърди, че защитава цивилни граждани, като същевременно подлага мнозина на тежки нарушения.
„Няма значение кой е подкрепял или не подкрепял RSF в миналото“, каза Мабрука пред Al Jazeera. „Всички племена [от Дарфур и Кордофан] са насочени сега.“
* Имената са променени, за да се защитят лицата.
Бележка към читателите: Термините „арабски“ и „неарабски“ са хлъзгави етикети в много региони в Судан. И двете общности са чернокожи и мюсюлмански и са сключвали бракове от векове. Етикетите най-вече обозначават общностния начин на живот. „Арабите“ са традиционно скотовъдци и пастири на камили, докато „неарабите“ са заседнали земеделци.
